достоя̀ние
—
съществително име, среден род
(тип 72)
Значение
ср., само ед. Нещо, което се притежава от всички, което е достъпно за всички, което се знае от всички. Стиховете му са достояние на народа. Тайната им стана достояние на всички.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- достуяние
- дустояние
- дустуяние
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | дос-то-я-ние | |
|---|---|---|
| членувано | дос-то-я-ни-е-то | |
| мн.ч. | дос-то-я-ния | |
| членувано | дос-то-я-ни-я-та |