знание

Речник на българския език

зна̀ние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. зна̀ния, ср.
1. Само мн. Съвкупност от факти от една област, които едно лице е усвоило. Той има знания по история.
2. Само ед. Науката като цяло; познание. Човешко знание.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. зна-ние
членувано зна-ни-е-то
мн.ч. зна-ния
членувано зна-ни-я-та