багаж

Речник на българския език

бага̀ж съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. бага̀жи, (два) бага̀жа, м.
1. Обикн. ед. Чанти, куфари и други опаковани вещи, с които едно лице пътува.
2. Прен. Само ед. Запас от знания и умения. Умствен багаж.
прил. бага̀жен, бага̀жна, бага̀жно, мн. бага̀жни (в 1 знач.). Багажно отделение.

Синоними

Грешни изписвания (2)

  • багаш
  • бъгаш

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ба-гаж
непълен член ба-га-жа
пълен член ба-га-жът
мн.ч. ба-га-жи
членувано ба-га-жи-те
бройна форма ба-га-жа
звателна форма