наука

Речник на българския език

нау̀ка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. нау̀ки, ж.
1. Система от знания за закономерностите в развитието на природата, обществото и мисленето и за същността на явленията. Хуманитарни науки. Естествени науки.
2. Съвкупността от знание, опит. Напред! Науката е слънце, което във душите грей! (Ст. Михайловски).
3. Разг. Навик. Науката е една мъка, а отуката две.

Грешни изписвания (3)

  • наукъ
  • нъука
  • нъукъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. на-у-ка
членувано на-у-ка-та
мн.ч. на-у-ки
членувано на-у-ки-те
звателна форма