просвета

Речник на българския език

1. просвѐта съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед.
1. Просвещаване.
2. Образование, обучение.прил. просветен, просветна, просветно, мн. просветни. Просветно министерство.

Грешни изписвания (3)

  • просветъ
  • прусвета
  • прусветъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. прос-ве-та
членувано прос-ве-та-та
мн.ч. прос-ве-ти
членувано прос-ве-ти-те
звателна форма

2. просвета — ед. ч. непълен член

просвета е производна форма на просвет (ед. ч. непълен член).

3. просвета — бройна форма

просвета е производна форма на просвет (бройна форма).