просветите

Речник на българския език

1. просветите — мн. ч. членувано

просветите е производна форма на просвета (мн. ч. членувано).

2. просветите — мн. ч. членувано

просветите е производна форма на просвет (мн. ч. членувано).

3. просветите — сег. вр., 2 л., мн. ч.

просветите е производна форма на просветя (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

4. просветите — сег. вр., 2 л., мн. ч.

просветите е производна форма на просветя (сег. вр., 2 л., мн. ч.).