просвет

Речник на българския език

просвет съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. прос-вет
непълен член прос-ве-та
пълен член прос-ве-тът
мн.ч. прос-ве-ти
членувано прос-ве-ти-те
бройна форма прос-ве-та
звателна форма