луфт

Речник на българския език

луфт съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

лу̀фтът, лу̀фта, мн. лу̀фтове, (два) лу̀фта, м.
1. Празнина, разстояние между две части или предмети, които трябва да бъдат плътно прилепнали. Около прозорците зеят луфтове.
2. Отсъствие, празнина.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. луфт
непълен член луф-та
пълен член луф-тът
мн.ч. луф-то-ве
членувано луф-то-ве-те
бройна форма луф-та
звателна форма