просвети

Речник на българския език

1. просвети — мн. ч.

просвети е производна форма на просвета (мн. ч.).

2. просвети — мн. ч.

просвети е производна форма на просвет (мн. ч.).

3. просвети — сег. вр., 3 л., ед. ч.

просвети е производна форма на просветя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

4. просвети — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

просвети е производна форма на просветя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

5. просвети — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

просвети е производна форма на просветя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

6. просвети — повелително наклонение, ед. ч.

просвети е производна форма на просветя (повелително наклонение, ед. ч.).

7. просвети — сег. вр., 3 л., ед. ч.

просвети е производна форма на просветя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

8. просвети — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

просвети е производна форма на просветя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

9. просвети — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

просвети е производна форма на просветя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

10. просвети — повелително наклонение, ед. ч.

просвети е производна форма на просветя (повелително наклонение, ед. ч.).