цивилиза̀ция
—
съществително име, женски род
(тип 47)
Значение
мн. цивилиза̀ции, ж.
1. Степен на общественото развитие и материалната култура, характерни за обществено-политическа формация. Древногръцка цивилизация. В търсене на извънземни цивилизации.
2. Висока степен на развитие и материална култура.
1. Степен на общественото развитие и материалната култура, характерни за обществено-политическа формация. Древногръцка цивилизация. В търсене на извънземни цивилизации.
2. Висока степен на развитие и материална култура.
Синоними
Грешни изписвания (47)
- цевелезацеа
- цевелезацеъ
- цевелезацея
- цевелезациа
- цевелезациъ
- цевелезация
- цевелизацеа
- цевелизацеъ
- цевелизацея
- цевелизациа
- цевелизациъ
- цевелизация
- цевилезацеа
- цевилезацеъ
- цевилезацея
- цевилезациа
- цевилезациъ
- цевилезация
- цевилизацеа
- цевилизацеъ
- цевилизацея
- цевилизациа
- цевилизациъ
- цевилизация
- цивелезацеа
- цивелезацеъ
- цивелезацея
- цивелезациа
- цивелезациъ
- цивелезация
- цивелизацеа
- цивелизацеъ
- цивелизацея
- цивелизациа
- цивелизациъ
- цивелизация
- цивилезацеа
- цивилезацеъ
- цивилезацея
- цивилезациа
- цивилезациъ
- цивилезация
- цивилизацеа
- цивилизацеъ
- цивилизацея
- цивилизациа
- цивилизациъ
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ци-ви-ли-за-ция | |
|---|---|---|
| членувано | ци-ви-ли-за-ци-я-та | |
| мн.ч. | ци-ви-ли-за-ции | |
| членувано | ци-ви-ли-за-ци-и-те | |
| звателна форма | — | |