култура

Речник на българския език

култу̀ра съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. култу̀ри, ж.
1. Само ед. Съвкупност от духовни и материални ценности, създадени от човечеството през историческото му минало. Духовна култура. Материална култура. Древна култура.
2. Само ед. Образованост, знания, възпитание. Висока култура. Ниска култура. Имам богата култура.
3. Само ед. Състояние на обществения, стопанския и духовния живот в една или друга епоха, в една или друга страна.
4. Обикн. мн. Растения, които изискват обработка. Житни култури. Маслодайни култури.
5. Спец. Обикн. мн. Бактерии, които се развъждат в лаборатория.
6. Само ед. Висока степен на развитие на нещо, умение. Култура на производство.

Грешни изписвания (3)

  • колтура
  • колтуръ
  • културъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кул-ту-ра
членувано кул-ту-ра-та
мн.ч. кул-ту-ри
членувано кул-ту-ри-те
звателна форма