посев

Речник на българския език

1. по̀сев — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. по̀севи и посѐви, м.
1. Само ед. Посяване. Семе за посев.
2. Само мн. Растения, които са посети и са израсли.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • посив
  • посеф
  • посиф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-сев
непълен член по-се-ва
пълен член по-се-вът
мн.ч. по-се-ви
членувано по-се-ви-те
бройна форма по-се-ва
звателна форма —

2. По̀сев — географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • Посив
  • Посеф
  • Посиф

Връзки