образование

Речник на българския език

образова̀ние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. образова̀ния, ср.
1. Обучение, просвещение, получаване на знания. Работи в сферата на образованието.
2. Съвкупност от знания, получени при целенасочено обучение. Средно техническо образование.

Да не се бърка с образува̀ние.

Грешни изписвания (7)

  • образувание
  • обръзование
  • обръзувание
  • убразование
  • убразувание
  • убръзование
  • убръзувание

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. об-ра-зо-ва-ние
членувано об-ра-зо-ва-ни-е-то
мн.ч. об-ра-зо-ва-ния
членувано об-ра-зо-ва-ни-я-та