школа

Речник на българския език

1. шко̀ла съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. шко̀ли, ж.
1. Специализирано заведение за провеждане на курсове, за придобиване на допълнителна квалификация. Езикова школа. Музикална школа.
2. Военно заведение за подготовка на сержанти или офицери.
3. Прен. Само ед. Специализирана подготовка чрез опит; школовка. През войната преминаха школа по човеколюбие.
4. Прен. Привърженици на еднакви методи в изкуството, литературата, науката, обикн. групирани около един автор, когото следват.
5. Прен. Разг. Помагало с нотни упражнения. Школа по акордеон.

Грешни изписвания (1)

  • школъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. шко-ла
членувано шко-ла-та
мн.ч. шко-ли
членувано шко-ли-те
звателна форма

2. школа — мн. ч.

школа е производна форма на школо (мн. ч.).