умение

Речник на българския език

умѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. умѐния, ср. Способност за извършване на нещо; вещина, опит. Домакински умения. Добивам умения.

Грешни изписвания (1)

  • омение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. уме-ние
членувано уме-ни-е-то
мн.ч. уме-ния
членувано уме-ни-я-та