мурафет

Речник на българския език

мурафѐт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. мурафѐти, (два) мурафѐта, м. Разг. Обикн. ирон. Умение, майсторство, сръчност.

Грешни изписвания (3)

  • морафет
  • моръфет
  • муръфет

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. му-ра-фет
непълен член му-ра-фе-та
пълен член му-ра-фе-тът
мн.ч. му-ра-фе-ти
членувано му-ра-фе-ти-те
бройна форма му-ра-фе-та
звателна форма