майсторлък

Речник на българския език

майсторлъ̀к съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

м., само ед. Разг. Майсторство.

Грешни изписвания (3)

  • майстурлък
  • мъйсторлък
  • мъйстурлък

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. майс-тор-лък
непълен член майс-тор-лъ-ка
пълен член майс-тор-лъ-кът
мн.ч. майс-тор-лъ-ци
членувано майс-тор-лъ-ци-те
бройна форма майс-тор-лъ-ка
звателна форма