майсторѝя
—
съществително име, женски род
(тип 47)
Значение
мн. майсторѝи, ж.
1. Умение да се направи нещо добре.
2. Вещ, изделие, направено майсторски.
1. Умение да се направи нещо добре.
2. Вещ, изделие, направено майсторски.
Синоними
Грешни изписвания (7)
- майсториъ
- майстуриъ
- майстурия
- мъйсториъ
- мъйстория
- мъйстуриъ
- мъйстурия
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | майс-то-рия | |
|---|---|---|
| членувано | майс-то-ри-я-та | |
| мн.ч. | майс-то-рии | |
| членувано | майс-то-ри-и-те | |
| звателна форма | — | |