майсторство

Речник на българския език

ма̀йсторство съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

ср., само ед.
1. Умение, изкуство да се сътвори нещо.
2. Степен, положение, достойнство на майстор в занаятчийската йерархия.

Грешни изписвания (3)

  • майсторству
  • майстурство
  • майстурству

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. майс-тор-с-т-во
членувано майс-тор-с-т-во-то
мн.ч. майс-тор-с-т-ва
членувано майс-тор-с-т-ва-та