трик

Речник на българския език

трѝк съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

трѝкът, трѝка, мн. трѝкове, (два) трѝка, м.
1. Номер, съдържащ илюзия, изпълнен с ловкост и хитрина (в цирка, в акробатиката).
2. Прен. Хитро скроена постъпка за измама, за постигане на някаква цел; номер. Прилагам трикове. Трикът успя. Трикът ми мина.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. трик
непълен член три-ка
пълен член три-кът
мн.ч. три-ко-ве
членувано три-ко-ве-те
бройна форма три-ка
звателна форма