шега

Речник на българския език

шега̀ — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. шегѝ, ж.
1. Закачлив израз или постъпка, която предизвиква смях, веселие; закачка, майтап. Весели шеги. Сложи карфица на стола, но шегата му не се посрещна със смях.
2. Нещо, което не изисква задълбочаване, не създава грижи, притеснения. За него любовта е шега.
• На шега. — Не наистина, не сериозно.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • шегъ
  • шига
  • шигъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ше-га
членувано ше-га-та
мн.ч. ше-ги
членувано ше-ги-те
звателна форма —

Връзки