закачка

Речник на българския език

зака̀чка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. зака̀чки, ж. Шега, задяване.
Имам закачка (с някого). — Имам приятелски, интимни отношения.

Грешни изписвания (3)

  • закачкъ
  • зъкачка
  • зъкачкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. за-кач-ка
членувано за-кач-ка-та
мн.ч. за-кач-ки
членувано за-кач-ки-те
звателна форма