закачане

Речник на българския език

зака̀чане съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • закачани
  • закачъне
  • закачъни
  • зъкачане
  • зъкачани
  • зъкачъне
  • зъкачъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. за-ка-ча-не
членувано за-ка-ча-не-то
мн.ч. за-ка-ча-ния
членувано за-ка-ча-ни-я-та