лудория

Речник на българския език

лудорѝя съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. лудорѝи, ж. Проява, постъпка на буйност, немирност, палавост, безразсъдство. Правя лудории.

Грешни изписвания (7)

  • лодориъ
  • лодория
  • лодуриъ
  • лодурия
  • лудориъ
  • лудуриъ
  • лудурия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. лу-до-рия
членувано лу-до-ри-я-та
мн.ч. лу-до-рии
членувано лу-до-ри-и-те
звателна форма