своенравие

Речник на българския език

своенра̀вие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • своинравие
  • свуенравие
  • свуинравие

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сво-ен-ра-вие
членувано сво-ен-ра-ви-е-то
мн.ч. сво-ен-ра-вия
членувано сво-ен-ра-ви-я-та