прищявка

Речник на българския език

прищя̀вка съществително име, женски род (тип 43a) редактиране

Значение

мн. прищевки, ж. Внезапно и силно, но краткотрайно желание за нещо; каприз. Няма да изпълнявам всичките ти прищевки!

Грешни изписвания (12)

  • приштъвка
  • приштъфка
  • приштявка
  • приштяфка
  • прищъфка
  • прищяфка
  • прещявка
  • прещявкъ
  • прещяфка
  • прещяфкъ
  • прищявкъ
  • прищяфкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. при-щяв-ка
членувано при-щяв-ка-та
мн.ч. при-щев-ки
членувано при-щев-ки-те
звателна форма