мания

Речник на българския език

ма̀ния съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. ма̀нии, ж.
1. Болестно психическо състояние, свързано с поява на натрапчива идея.
2. Прен. Силно влечение, прекомерна страст към нещо. Мания да пише романи.

Грешни изписвания (5)

  • манеа
  • манеъ
  • манея
  • маниа
  • маниъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ма-ния
членувано ма-ни-я-та
мн.ч. ма-нии
членувано ма-ни-и-те
звателна форма