самозабра̀ва
—
съществително име, женски род
(тип 41)
Значение
ж., само ед.
1. Последна степен на увлечение, възбуждане, въодушевление; забрава, почти изгубване на съзнание. Танцувам до самозабрава. Хваля се до самозабрава. Пиян до самозабрава.
2. Превишаване на правата, на собственото значение, възможности. Стигам до самозабрава.
1. Последна степен на увлечение, възбуждане, въодушевление; забрава, почти изгубване на съзнание. Танцувам до самозабрава. Хваля се до самозабрава. Пиян до самозабрава.
2. Превишаване на правата, на собственото значение, възможности. Стигам до самозабрава.
Грешни изписвания (15)
- самозабравъ
- самозъбрава
- самозъбравъ
- самузабрава
- самузабравъ
- самузъбрава
- самузъбравъ
- съмозабрава
- съмозабравъ
- съмозъбрава
- съмозъбравъ
- съмузабрава
- съмузабравъ
- съмузъбрава
- съмузъбравъ
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | са-мо-заб-ра-ва | |
|---|---|---|
| членувано | са-мо-заб-ра-ва-та | |
| мн.ч. | са-мо-заб-ра-ви | |
| членувано | са-мо-заб-ра-ви-те | |
| звателна форма | — | |