унес

Речник на българския език

у̀нес — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед.
1. Захлас, забрава. Изпадам в унес.
2. Загуба на съзнание.
3. Дрямка.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • унис

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. унес
непълен член уне-са
пълен член уне-сът
мн.ч. уне-си
членувано уне-си-те
бройна форма уне-са
звателна форма —

Връзки