обезумялост

Речник на българския език

обезумя̀лост съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (16)

  • обезомялос
  • обезомялус
  • обезумялос
  • обезумялус
  • обизомялос
  • обизомялус
  • обизумялос
  • обизумялус
  • убезомялос
  • убезомялус
  • убезумялос
  • убезумялус
  • убизомялос
  • убизомялус
  • убизумялос
  • убизумялус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. обе-зу-мя-лост
членувано обе-зу-мя-лост-та
мн.ч. обе-зу-мя-лос-ти
членувано обе-зу-мя-лос-ти-те
звателна форма