транс

Речник на българския език

транс съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

тра̀нсът, тра̀нса, м. само ед. Помрачаване на съзнанието при силна нервна възбуда, хипноза, загуба на контрол. Изпадам в транс. Крещя в транс.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. транс
непълен член тран-са
пълен член тран-сът
мн.ч. тран-со-ве
членувано тран-со-ве-те
бройна форма тран-са
звателна форма