хипноза

Речник на българския език

хипно̀за съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед.
1. Предизвикано под чуждо влияние сънно състояние, при което лице, изпаднало в такова състояние, се подчинява на чужда воля.
2. Прен. Силно увлечение; омая. Поддаде се на хипнозата на гласа му.
прил. хипнотѝчен, хипнотѝчна, хипнотѝчно, мн. хипнотѝчни. Хипнотично въздействие. Хипнотичен сън.
прил. хипнотѝчески, хипнотѝческа, хипнотѝческо, мн. хипнотѝчески.

Грешни изписвания (3)

  • хепноза
  • хепнозъ
  • хипнозъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. хип-но-за
членувано хип-но-за-та
мн.ч. хип-но-зи
членувано хип-но-зи-те
звателна форма