шемет

Речник на българския език

шѐмет — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед.
1. Разг. Световъртеж, замайване. Не можеше да се премести от шемета, който беше го обхванал.
2. Опиянение, унес, омая. Сладостен шемет.
3. Прен. Разг. Особен, странен, завеян човек; чудак. Голям шемет е.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • шемит

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ше-мет
непълен член ше-ме-та
пълен член ше-ме-тът
мн.ч. ше-ме-ти
членувано ше-ме-ти-те
бройна форма ше-ме-та
звателна форма —

Връзки