въртеж

Речник на българския език

въртѐж — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед.
1. Кръгообразно движение, въртене.
2. Прен. Бурно движение, което увлича. Във въртежа на събитията.

Синоними

Грешни изписвания (2)

  • вартеш
  • въртеш

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. вър-теж
непълен член вър-те-жа
пълен член вър-те-жът
мн.ч. вър-те-жи
членувано вър-те-жи-те
бройна форма вър-те-жа
звателна форма —

Връзки