вихър

Речник на българския език

вѝхър съществително име, мъжки род (тип 9b) редактиране

Значение

мн. вѝхри, м.
1. Бърз, мощен вятър.
2. Прен. Напрегнат, бурен момент; разгар. Във вихъра на танца. Във вихъра на боя.
прил. вѝхрен, вѝхрена, вѝхрено, мн. вѝхрени. Вихрен полет. Вихрен бяг. Вихрени страсти.

Грешни изписвания (1)

  • вихар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ви-хър
непълен член ви-хъ-ра
пълен член ви-хъ-рът
мн.ч. вих-ри
членувано вих-ри-те
бройна форма ви-хъ-ра
звателна форма вих-ре