хала

Речник на българския език

1. ха̀ла съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. ха̀ли, ж.
1. Митично същество, което носи бури, ветрове; змей.
2. Природна стихия; буря. Халата фучи навън.
3. Прен. Разг. Силен човек. Тая хала се развъртя и на полето не остана нито сноп.
4. Прен. Пренебр. Разг. Човек, който яде без мярка. Каквато е хала, за минути помете всичко от масата.

Грешни изписвания (1)

  • халъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ха-ла
членувано ха-ла-та
мн.ч. ха-ли
членувано ха-ли-те
звателна форма

2. хала — ед. ч. непълен член

хала е производна форма на хал (ед. ч. непълен член).

3. хала — бройна форма

хала е производна форма на хал (бройна форма).