фурия

Речник на българския език

фурѝя съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. фурѝи, ж.
1. В римската митология — богиня на отмъщението.
2. Прен. Необуздаема природна стихия. Фурията фучи навън.
3. Прен. Свадлив, неудържим човек.

Грешни изписвания (3)

  • фориъ
  • фория
  • фуриъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. фу-рия
членувано фу-ри-я-та
мн.ч. фу-рии
членувано фу-ри-и-те
звателна форма