смерч

Речник на българския език

смерч съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

смерчът, смерча, мн. смерчове, (два) смерча, м. Атмосферен вихър, възникващ от гръмотевични облаци, с голям диаметър, височина и скорост, който причинява огромни разрушения и се появява най-често в южната част на Северна Америка; торнадо.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. смерч
непълен член смер-ча
пълен член смер-чът
мн.ч. смер-чо-ве
членувано смер-чо-ве-те
бройна форма смер-ча
звателна форма