стихия

Речник на българския език

стихѝя съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. стихѝи, ж.
1. Неконтролируема природна сила (която не се подчинява на човешката воля).
2. Прен. Само ед. Любима професионална област, в която човек се проявява най-добре. Неговата стихия е изкуството. Той е в стихията си.

Грешни изписвания (3)

  • стехиъ
  • стехия
  • стихиъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сти-хия
членувано сти-хи-я-та
мн.ч. сти-хии
членувано сти-хи-и-те
звателна форма