кипеж

Речник на българския език

кипѐж съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м.,само ед.
1. Кипене.
2. Прен. Силна проява на чувства, страсти, мисли.
3. Прен. Голямо оживление и движение, съпроводено с шумове. Кипежът на улицата. Кипежът на боя.

Грешни изписвания (2)

  • кепеш
  • кипеш

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ки-пеж
непълен член ки-пе-жа
пълен член ки-пе-жът
мн.ч. ки-пе-жи
членувано ки-пе-жи-те
бройна форма ки-пе-жа
звателна форма