газ

Речник на българския език

1. газ съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

га̀зът, га̀за, мн. га̀зове, м.
1. Въздухообразното състояние на вещество.
2. Извличана от земните недра материя, използвана като гориво, в химическата промишленост и т.н. Земен газ. Отровен газ. Боен газ. Задушливи газове.
3. Само мн. Газообразни отделяния в стомаха и червата.

прил. га̀зов, га̀зова, га̀зово, мн. га̀зови. Газова инсталация. Газово находище. Газова печка. Газово устройство. Газова бутилка.

Грешни изписвания (1)

  • гас

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. газ
непълен член га-за
пълен член га-зът
мн.ч. га-зо-ве
членувано га-зо-ве-те
бройна форма га-за
звателна форма

2. газ съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

газта̀, само ед., ж.
1. Газообразно гориво. Ние сме на газ. Педал на газта.
2. Петролен продукт във вид на течност за осветление. Слагам газ в лампата.

прил. га̀зен, га̀зена, га̀зено, мн. га̀зени. Газена лампа.

Грешни изписвания (1)

  • гас

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. газ
членувано газ-та
мн.ч. га-зи
членувано га-зи-те
звателна форма