кипене

Речник на българския език

кипѐне съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

вж. кипя̀

Грешни изписвания (3)

  • кепене
  • кепени
  • кипени

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ки-пе-не
членувано ки-пе-не-то
мн.ч. ки-пе-ния
членувано ки-пе-ни-я-та