вихрушка

Речник на българския език

вихру̀шка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. вихру̀шки, ж.
1. Вятър в кръг, който извива в стълб прах и леки предмети.
2. Вихър (в 1 знач.).

Грешни изписвания (3)

  • вехрушка
  • вехрушкъ
  • вихрушкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. вих-руш-ка
членувано вих-руш-ка-та
мн.ч. вих-руш-ки
членувано вих-руш-ки-те
звателна форма