вихрите

Речник на българския език

1. вихрите — мн. ч. членувано

вихрите е производна форма на вихър (мн. ч. членувано).

2. вихрите — сег. вр., 2 л., мн. ч.

вихрите е производна форма на вихря (сег. вр., 2 л., мн. ч.).