каприз

Речник на българския език

капрѝз съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. капрѝзи, (два) капрѝза, м. Неоснователно и променливо желание; прищявка. Проявявам каприз. Детски капризи.

Грешни изписвания (2)

  • каприс
  • къприс

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кап-риз
непълен член кап-ри-за
пълен член кап-ри-зът
мн.ч. кап-ри-зи
членувано кап-ри-зи-те
бройна форма кап-ри-за
звателна форма