демонизъм

Речник на българския език

демонѝзъм съществително име, мъжки род (тип 11) редактиране

Значение

рел. Душевно разтройство, причинено от зли духове.

Грешни изписвания (7)

  • демонизам
  • демунизам
  • демунизъм
  • димонизам
  • димонизъм
  • димунизам
  • димунизъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. де-мо-ни-зъм
непълен член де-мо-низ-ма
пълен член де-мо-низ-мът
мн.ч. де-мо-низ-ми
членувано де-мо-низ-ми-те
бройна форма де-мо-ни-зъ-ма
звателна форма