умеене

Речник на българския език

умеене съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. уме-е-не
членувано уме-е-не-то
мн.ч. уме-е-ния
членувано уме-е-ни-я-та