изобретателност

Речник на българския език

изобрета̀телност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (16)

  • изобретателнос
  • изобретателнус
  • изобретатилнос
  • изобретатилнус
  • изобритателнос
  • изобритателнус
  • изобритатилнос
  • изобритатилнус
  • изубретателнос
  • изубретателнус
  • изубретатилнос
  • изубретатилнус
  • изубритателнос
  • изубритателнус
  • изубритатилнос
  • изубритатилнус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. изоб-ре-та-тел-ност
членувано изоб-ре-та-тел-ност-та
мн.ч. изоб-ре-та-тел-нос-ти
членувано изоб-ре-та-тел-нос-ти-те
звателна форма