притурка

Речник на българския език

приту̀рка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. притурки, ж. Това, което е приложено, притурено към нещо друго; прибавка, приложение. Притурка на вестник.

Грешни изписвания (3)

  • претурка
  • претуркъ
  • притуркъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. при-тур-ка
членувано при-тур-ка-та
мн.ч. при-тур-ки
членувано при-тур-ки-те
звателна форма