допълнѐние
—
съществително име, среден род
(тип 72)
Значение
мн. допълнѐния, ср.
1. Нещо, което се добавя към друго, за да стане по-пълно, по-цялостно, по-завършено; добавка. Допълнение на наредбата за приема във висшите училища.
2. Спец. В езикознанието — второстепенна част на изречението, която посочва обекта на действието. Пряко допълнение.
1. Нещо, което се добавя към друго, за да стане по-пълно, по-цялостно, по-завършено; добавка. Допълнение на наредбата за приема във висшите училища.
2. Спец. В езикознанието — второстепенна част на изречението, която посочва обекта на действието. Пряко допълнение.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- допалнение
- дупалнение
- дупълнение
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | до-пъл-не-ние | |
|---|---|---|
| членувано | до-пъл-не-ни-е-то | |
| мн.ч. | до-пъл-не-ния | |
| членувано | до-пъл-не-ни-я-та |